На сватба в приказна Индия

Автор: Елма Нейкова

Още от мига, в който слязох от самолета на летище „Индира Ганди“ в Ню Делхи в една ранна мартенска утрин, усетих силно, че се намирам далеч, далеч, далеч от дома... Стъпих върху лъскав жълт килим, изпъстрен с ориенталски орнаменти. Никога досега не бях виждала летище, покрито изцяло с килими! Особена миризма удари моите сетива - чужда, силна и пикантна.

Следвайки пъстрия поток от туристи, се насочих към ескалаторите. Те ме отведоха в огромна зала, пълна с хора, хаотично движещи се, едни - негодуващи от нещо, други - чакащи да преминат паспортен контрол. Силно впечатление ми направиха множеството мъже, носещи тюрбани в различни цветове и форми, обсипани с фалшиви или истински златни бижута с огромни размери, които отразяваха ярката светлина. А сред тях, обикновено облечени европейски туристи, търпеливо чакаха за входна виза. Усетих, че оттук нататък и аз ще бъда част от тази огромна, цветна, шумна тълпа. Почувствах се готова да се потопя в екзотиката на тази страна, за която бях слушала толкова много и да се срещна с моята приятелка Варша, с която следвахме заедно в Лондон. Покана за нейната сватба, която не търпеше отказ, бе една от причините да посетя приказна Индия.

Варша ме взе от летището заедно с бъдещия си съпруг - Амет. И естествено веднага се спуснахме по пътищата на Ню Делхи

Трафикът беше потресаващо бърз, хаотичен, допълнен с постоянно натискане на клаксоните и смели изпреварвания. Очевидно на лицето ми бе изписан културния шок, защото Варша през смях каза: "Добре дошла в Индия!" Влизайки в дома й, бях посрещната от поне седем лели, които ме поздравиха с хиндуистки молитви, докосвайки челото ми. През повечето време те лежаха една до друга на огромно легло. Всички бяха дошли тук за сватбата, а още повече лели от цяла Индия се очакваше да дойдат за самата церемония. Следващите дни бяха изпълени със сватбени приготовления, между които успявах да посетя по някоя и друга забележителност в града.

Индийците смятат за огромна чест гост да посети дома им и цялото семейство и приятелите се включват в посрещането му, за да се чувства той възможно най-добре. Когато се събудих първата сутрин, усетих миризмата на пържена Paratha - пърленка, която се сервира с различни сосове. Преди да стана от леглото, една от лелите на Варша, която, както по-късно разбрах, била личната готвачка на семейството, ми поднесе вода и вкусен Масала чай (черен чай с ароматни индийски подправки и билки). Бях опитвала индийска кухня в Европа, но разнообразието от аромати и вкусове може да се усети само тук, на място, в индийска къща. След като си изпих чая, излязох от стаята и видях картина, която силно привлече вниманието ми, и която щеше да е част от ежедневието ми през следващите две седмици – лелите на Варша

Всички те, облечени в сарита бяха насядали върху легла, дивани или просто на пода и пееха сватбени прощални песни за раздялата на дъщерята с майката. Това те правеха от сутрин до вечер до последния сватбен ден. Тук трябва да отбележа, че типичната индийска сватба продължава три дни и такава щеше да бъде и тази на моята приятелка.

Денят започна и с Варша тръгнахме да разнасяме сватбените покани. Прекарахме много време в колата, прекосявайки Делхи от единия до другия край. Понякога попадахме в жестоки задръствания, а понякога летяхме с висока скорост по широките булеварди. „Това е наше ежедневие” – сподели Варша. Хубавото бе, че имахме достатъчно време да си поговорим, а аз успях да й задам всичките си въпроси, свързани с прословутите индийски сватби. Исках да разбера и мнението й за уговорения брак, какъвто щеше да бъде и нейният. Като цяло Варша изглеждаше много щастлива и развълнувана за своя специален ден, това бе изписано на лицето й. Обясни ми, че уговорените бракове, които са традиция в Индия, вече са се осъвременили. Нейните родители й казали, че тя може да си намери човек, за когото да се омъжи, но не бива да закъснява много с избора си. По-точно, до 26-годишна възраст се очаква да си е намерила мъж, а ако това не стане, те ще й намерят такъв. Въпреки избора, който й предоставили, тя все пак смята, че те са тези, които ще изберат човека за нея. "Трябва да имаш доверие на родителите си, те няма да ти предложат някой неподходящ". Разказа ми, че семейството й я запознало с много ергени, а тя имала пълната свобода да направи избора си и да каже "не" на тези, които не харесвала. "Срещнах се с около 40 - 50 мъже! Някои от тях отхвърлих аз, други отхвърлиха мен. Но Амет беше този, който ме спечели и той бе моят избор" После допълни: „Всичко е въпрос на първо впечатление, трябват ти само 5 минути. Ние се срещнахме, харесахме се един друг и така... бракът бе уговорен

Бях много заинтригувана от тази традиция и попитах почти всички, с които се запознах, за тяхното мнение и опит. Сомя, най-добрата приятелка на Варша, ми заяви, че тя не се доверява на себе си, когато става въпрос за момчета: "Вярвам на родителите си напълно. Те ще направят най-добрия избор за мен. А в случай, че той не се окаже добър, аз ще обвиня тях за това и те ще трябва да се справят с проблема! Така че просто играя безопасно!" Друго момиче – Аруши, изрази различно мнение: "Трябва да се запознаеш с човека, да се сприятелиш с него и след това да видите дали искате да сте един с друг. Как е възможно някой друг да направи такъв избор вместо теб ?!" Анмол, студент по право в Делхи, сподели също своето виждане: "Негативното мнение, което Западът има за тази традиция, е поради факта, че тя се е практикувала по различен начин преди един или два века. Сега уреденият брак е модернизиран, доближен е до западните стандарти и както мъжът, така и жената, имат свободата да кажат "не" на някого, ако не го харесват". И продължи: „Разбира се, това се отнася за по-голямата част от обществото, но в някои провинциални райони на Индия, уреденият брак се извършва по стария начин. В градовете обаче нещата са се променили - традицията определено е претърпяла модернизиране." Така добих представа за това как се осъществяват уредените бракове в Индия и особено в семейството на Варша, защото всяко домакинство има различни правила и обичаи, които малко или много се различават. А следващото нещо, с което се запознах, бяха сватбените ритуали

Както споменах, индийските сватби продължават три дни и са строго подчинени на религиозните традиции и обичаи. Първият ден, хиндуистки духовник идва и изпълнява ритуала Ганеш Пуджа. Това е церемония, която обикновено се случва в дома на булката и на нея присъстват само най-близките роднини. В къщата на Варша този ритуал бе придружен от прощалните песни на лелите, докато полагаха специално олио върху коленете, ръцете и лицето на булката. На втория ден се изпълни „мехнди“ - рисуване с къна по ръцете и краката на момичето. В Индия това се прави по различни празнични поводи и е наситено с важна символика. Обрисуваните с орнаменти ръце са символ на красота, също и на грижовност и ласка. При сватбените церемонии обаче рисуването с къна има и специални сватбени послания. Церемонията бе последвана от парти, на което цялото семейство се отдаде на бурни танци. Третият ден е най-важният. Тогава се провежда официалната церемония по бракосъчетанието. Бях зашеметена от тържествеността на церемониалната зала, пищната й украса и храната на сватбата. Пространството преливаше от багрите на блестящите декори и златни кушетки, гирляндите от живи цветя, традиционните костюми на гостите и пищните им златни бижута. Мен също облякоха в много красиво, но и изключително тежко копринено сари!

Варша очакваше Амет в специалната "булчинска стая". Тя изглеждаше зашеметяващо красива, с червена точка на челото, символизираща обвързаността й с бъдещия съпруг. Сватбеното й сари бе в червено и златно, традиционният за индийските булки цвят. Половината от ръцете й бяха покрити с гривни, наречени choora, от които висяха странни висулки. Поверието е, че те трябва да се дръпнат от неомъжените жени, за да се види коя ще е следващата булка, нещо, което наподобява ритуала с хвърлянето на букета при християнските сватби. Гривните choora се носят 40 дни след сватбата. Те са направени нарочно от крехък материал, защото се счита, че булката трябва да се въздържа от всякаква тежка работа през това време. В минали времена choora са се носели цяла година.

Докато Варша чакаше младоженецът да пристигне, под съпровода на прощалните песни на лелите, Амет бавно се приближаваше, седнал в златна каляска, теглена от бели коне

Беше като махараджа от приказките! Всички негови роднини и приятели го следваха към залата, танцувайки. Музиката бе силна, танците разгорещени, семейството щастливо. Сомя обясни разликата в емоциите на двете семейства по време на празнуването: "В Индия обществото е патриархално и след сватбата жената отива в семейството на мъжа, за да заживее там завинаги. Малко вероятно е някоя двойка да остане да живее сама. Ето защо страната на младоженеца е развълнувана от факта, че семейството се сдобива с нов член, докато страната на булката е малко тъжна, защото се разделя с един член". И добави: "Но не ме разбирай погрешно, те също са много щастливи! Най-голямата мечта на всяка индийска майка е да види дъщеря си омъжена! Просто отсега нататък няма да живеят в една къща... "

Когато Амет пристигна в залата, той взе Варша на ръце и се качиха на специална сцена. Там всички гости минаваха, за да ги поздравяват. После се изпълни най-важният ритуал – бракосъчетанието от духовника. Последваха много различни обреди - палене на огън, хвърляне на ориз в него, обикаляне на центъра три пъти, произнасяне на молитви и други... Когато всичко завърши, младото семейство напусна залата и се насочи към дома на младоженеца. Варша ми бе споделила, че никога не е стъпвала в дома на Амет преди сватбата, това щеше да бъде първият път, при това завинаги! Двамата се качиха в сватбената кола, която бавно бе избутана напред от братята и роднините на булката. Лелите останаха назад, продължавайки да пеят прощалните си песни. А младоженците се устремиха към едно ново и изцяло уредено бъдеще ...

Прочутият фестивал Холи

През следващите дни имах възможност да видя частичка от завладяващата Индия. От обиколката ни не мога да не спомена грандиозния Chandni Chowk - един от най-старите и най-атрактивни пазари на Стария Делхи. Там опитахме невероятна храна от "Paratha World" - пържени paratha с банани, изключително пикантни сосове и кисели краставички! После се насладихме на освежаващия Кулфи (индийски млечен сладолед).

Посетихме и няколко храма в Делхи. Атмосферата в тях бе спокойна и приятна, а интериарът - изключително красив. В един от храмовете трима мъже с дълги бели бради и лилави тюрбани пееха духовни песни. На излизане ни почерпиха с шепа вкусна грис халва. Тръгнахме си с усещането, че сме напълно обновени и одухотворени.

Не мога да не спомена и прочутия фестивал Холи - пролетно празненство на цветовете и на споделянето на любовта. Целият град бе покрит с цветове. Всички хора, без значение от възраст или положение, от новородени бебета до стогодишни, както и всички котки, кучета, дървета и коли бяха посипани с прах във всички цветове на дъгата... Към еуфорията и забавлението, обхванали жителите на града, се присъединиха и чуждите туристи.

От Делхи се отправихме към розовия град

Джайпур - столицата на Раджастан и на... бижутата

Там имахме възможност да посетим Бапу базар, откъдето купихме удивително красиви индийски гривни, колиета и невероятни украшения за краката! След това последвахме нашият „Тук Тук“ – шофьор, в един от най-бедните райони на Джайпур. Отидохме в дома му, където той и приятелите му ни изиграха брилянтно куклено шоу. Посетихме и Храма на маймуните в планината. Както предполага името му, той е пълен с маймуни! След тези невероятни преживявания в Джайпур, беше време да се отправим и към вероятно най-важното културно наследство на Индия, великолепния Тадж Махал. Варша и Амет се присъединиха към нас в това пътуване, считайки го за своя неофициален меден месец.

До град Агра, където се намира Тадж Махал, пътувахме близо 4 часа, през които имах възможността да се насладя на красиви и спокойни индийски пейзажи. Магистралният път, свързващ Джайпур и Агра, изглеждаше безкраен и пустинен. Все пак, отвреме навреме край него можеше да се видят малки открити ресторанти, в които се провеждаха сватбени тържества. Видяхме над десет такива! За да стигнат на сватбената церемония, гостите понякога изминават пеша много километри само и само да станат част от нея! Другото нещо, което ме впечатли, бяха малките магазинчета за алкохол, скрити малко по-встрани от магистралата, по средата на нищото, и въпреки това те бяха пълни с клиенти!

Да видиш Тадж Махал

Пристигнахме в Агра. В първия момент градът ни се видя по-обикновен в сравнение с красивия и живописен Джайпур. Но след като видяхме Тадж Махал, това впечатление бързо се промени. Този мюсюлмански мавзолей е построен от Шах Джахан за третата и най-любимата му съпруга Мумтаз Махал ("перлата на Двореца"), починала след раждането на 14-то им дете. Докато Мумтаз е на смъртния си одър, Шах Джахан й обещава, че никога няма да се ожени отново и че ще изгради най-величественият мавзолей над гроба й. Строежът му отнема 22 години и труда на 22 000 работници. Според легендата, Шах Джахан отрязал ръцете на строителите на Тадж Махал след завършването му, за да не може някой по-късно да изгради повторно такъв прекрасен палат. Нашият местен екскурзовод ни разказа, че "отрязаните ръце" са метафора за това, че императорът платил толкова много пари на работниците си, че те и следващите им три или четири поколения да нямат нужда да работят. И до ден днешен хората, които опазват и възстановяват паметника, са действителни потомци на тези, построили Тадж Махал през 1649 г.

Дойде време да си тръгна от Индия. И ме обхвана някаква сладка меланхолия, породена от предстоящата раздяла с тази завладяваща страна. Още преди да стъпя в самолета за връщане вече знаех - един ден ще се завърна отново тук. Защото след две седмици, изпълнени с впечатления, наблюдения, проучвания, дегустации и забавления разбрах, че не съм се докоснала и до частичка от познанието за необятната вселена, наречена Индия. Различна, шокираща, мъдра, одухотворена и приказно красива...

Снимки: Елма Нейкова

1.Булката Варша
2.Младоженецът Амет
3.Сватбени сладки направени от лелите на булката
4.Ритуално рисуване с къна
5.Ритуално рисуване с къна
6.Приятелките на булката от Европа Елма и Тара, облечени в традиционно сари.
7.Младоженецът пристига на церемонията в златна каляска.
8.Мястото където се провежда сватбеното тържесво
9.Част от многобройните гости на сватбеното тържество
10.Вече женени
11.Индийски храм
12.Тадж Махал
13.Джайпур
14.От фестивала Холи