Традиционната българска сватба е изпълнена със стотици обичаи, мистериозни, необичайни, дори странни, но всеки един зареден със смисъл, извлечен от бита, идващ от древността и носещ знание, трупано и предавано през вековете.

Този смисъл, свързан с човешката природа, забравен поради настъпилите икономически, политически и демографски промени през последните десетилетия, все повече бива търсен от младоженци, решили да спазват старите традиции при бракосъчетанието.

Родопската сватба не прави изключение от общо-българската. Тя съдържа общите елементи и структура, но спецификата в нейните конкретни прояви отразяват красотата на Родопа планина. Пъстрите носии, звучните родопски гайди, родопските сватбени ястия правят сватба-празник за сетивата.
Сватбата по традиция е предшествана от залюбването или ‘загалюването’. Щом родителите на момъка разберат за неговата любов, те изпращат ‘одумник’, който носи ‘аманет’. Одумникът (обикновено някоя баба с опит в тези неща) отива в дома на момата, разравя с ръжена въглените в огнището (разпалва любовта на младите) и дава аманета - огледало с 2 пръстена и малко пари. Когато се знае, че родителите на момата са против, одумникът среща тайно момата и й дава ‘таен аманет’. Като свидетелство за свършена работа одумникът се връща с китка от момата.

Годежът

Следва годежът (или главеж). Прави се на лични и празнични дни. Четен брой членове на семейството (против овдовяване) на момъка ‘годежар’ отиват в къщата на момата, като пристъпват с десния крак прага, за да върви работата на добре. Носят торбичка с огледало, два пръстена против овдовяване, бяла вълна за здраве и веселие, китка босилек, символизираща любовта и малко пшеница за плодородие. Започват уговорките и придумките, пазаренето докато семейството на момата склони и даде китката си. После се прави притвърдък - уговарянето на деня за сватбата, а момъкът носи торбичка с дарове - ‘пазарлък’, подава я на момата и докато я подава трябва да я закачи за да се множи добитъка им. След всичките обичаи започва веселието - ядене, пиене, свирни, песни и хора.

Начало на сватбата

Сватбата започва в сряда и кулминацията е в неделя. Срядата е предназначена за сбиране на песнопойките - 4 момичета помощници и замесване на кваса. В четвъртък песнопойките правят китки и венци за сватовете. В петък се пече хлябът и кумовите краваи. Дават се ‘каниските’ - хлебни дарове от роднините жени на момата в знак на почит. Правят се ‘стеговете’ - пръчки с кърпа, ябълка и китка на върха по една за зетя и невестата. В събота приготвят ‘снаповете’ - дрехи и предмети, които невестата ще занесе заедно с пълен сандък. Песнопойките пък канят сватовете с вино. Зетят се бръсне, а невестата отива в черквата.
Големият ден - Неделя започва с известяване на невестината къща за сватбата, като се кара ‘годеш’ - бял остриган овен с голям звънец и китки на рогата. Започват приготовленията на невестата, зетя, девера, зълвата, облечени по специален и отличителен начин. Събират се сватовете, пеят се песни, различни за всички участници в сватбата - кумове, младоженци, гости. Начело с гайдата, след нея кумовете и другите гости се тръгва към невестиния дом. Мъже препасват оръжие. ‘Проварниците’ избързват и обаждат на невестата, че гостите пристигат. В двора на невестата се пеят песните и гайдата не спира да свири, чуват се поздрави и наздравици. Зетят с другарите си отива до вратата, но я намира залостена. Започват се пазарлъци и в крайна сметка срещу няколко гроша вратата се отваря. Сватовете се гощават, младоженците ‘кесат’ (преструват се, че ядат от нечисто ястие). Гайдата приканя кумовете да прикрият невестата, пушки пукат и настъпва извеждането на булката, съпровождано от песента ‘Мома се с рода прощава’. Всички се отправят към черквата, начело с гайдата, където се извършва венчавката. Вечерта се пие блага ракия, веселието и празника продължават до следващия ден. В понеделник следва подливането или кланянето - в двора на невестата се сбират всички и невестата полива вода от менци. Гайдата свири най-весело. Приготвят се гозбата и чевермето, следват специална кумова трапеза и хоро. През целия ден свири гайдата. Следват гощавка за прощаване с младоженците, деверът ‘заприда’ вълна, ходи се в гората за специално дърво ‘разтикач’ за домашната пещ. След няколко дни младоженците отиват неканени на гости на невестините родители и спят в отделна стая. С това сватбата завършва.

Гайдата винаги е била неизменна и основна част от сватбата. Тя дава настроение, диктува събитията - ту е весела, ту тъжна. За всеки обичай от сватбата има специална песен, която преразказва случващото се в момента, дава съвети или предсказва бъдещето. Въпреки модерния вид на сватбата в наши дни, “сватба без гайда не става”.

Гайдарски ансамбъл “Гайдуница” ревниво пази традициите на родопската сватба. Пъстрите родопски носии и живите родопски мелодии изпълнени на неповторимата родопска каба гайда вдъхват на всяка сватба от духа на старите обичаи, а компетентния екип предлага и консултации относно организирането на сватбата и съчетаването на модерният стил с традициите. Ансамбълът разполага с гайдари, две певици, певец, тъпанджия и приема покани за участия, както в София, така и в цялата страна.


Източници - П. Апостолов, Родопска сватба, 1905 г